Спомени за една легенда: Цялата котловина скандираше Бе-ля-та, Бе-ля-та!

В Ботевград въздухът миришеше на баскетбол, разказваше Георги Христов

 

На 70-годишна възраст в петък ни напусна една от най-големите легенди на българския баскетбол Георги Христов. Знаеха го като Сапуна, а в Ботевград му викаха Белята. Той бе един от онези, за които се твърдеше, че е роден с топката в ръце. До последно Белята бе част от родния си Балкан. Дори и тази пролет, когато имаше скандали и треньорски смени, той бе несменяем. Помогна в най-трудните моменти, използваха лиценза и знанията му, докато всичко отново бъде наред. БЛИЦ СПОРТ ви представя малко спомени за Белята.

 

“В Ботевград и въздухът мирише на баскетбол. Белите ни дробове са напомпани с този въздух. А и бяхме се надушили все навити момчета… По улиците ни спираха с „Браво“. От ръкостискане с познати и непознати дланите ми почервеняваха. Подобно нещо в големия град не може да се случи”, разказва Георги Христов в Алманаха на българския баскетбол.

В най-добрите години за мъжкия национален отбор пулсиращо ядро на успехите е бил тандемът гард-център в различни състави: Буби Панов с Илия Мирчев или Виктор Радев, Гошо Христов с Насо Голомеев. Отличителното за Гошовата игра в тандем е, че се измъкна от кожата на заклет подавач. Неговата стрелба в коша е толкова убийствена за съперниците, както и пасовете му, достигащи ръцете на централния нападател след най-невероятните мелета под коша. Ако Георги играеше днес, той и адашът му Младенов, щяха да са царете на тройките и то без да загубят способността да мажат филии с мед за центровете. Никак не е случайно, че последният хималайски връх, до който се добра мъжкият ни баскетбол – бронзовите медали от Световната купа на нациите през 1974-та година, беше изкатерен от състав, в който Христов и Голомеев си съдействаха като Хилари и Тенсинг при първото покоряване на Еверест.

Сигурно е, че за разностранното развитие на ботевградската баскетболна перла допринесе многолетната трудност пред Балкан – липсата на центрове от калибъра на Голомеев. Малък град – ограничен подбор. Треньорите бяха принудени да компенсират този недоимък с опълченска защита и с взаимната заменяемост на играчите от всички постове. Иван Колев знае как по необходимост е премествал Георги Христов от тила дълбоко под ринговете. Срещу самия Змей! Ще го кажа като в онази народна мъдрост – „И аз бях там, и аз се веселих…“ Не мога да забравя как веднъж в зала „Сливница“ срещу „сините“ Гошо Христов беше класически централен нападател с невероятна борба под кошовете и с много овладени топки. Срещу Голомеев, разбира се. Страхотно! Всички, които не са били с нас в залата, имат право да завиждат.

Здраво и жилаво момче, от най-ранна възраст Георги се запалва по спорта. Тренира борба, после лека атлетика, опитва и във футбола. Но баскетболът грабва сърцето му. Заради колектива, заради момчетата. Допада му, че липсва самохвалното „Аз“ и че винаги казва „Ние“. Така започва, така и завършва кариерата си – верен и щастлив само в Балкан и с любовта на хората от родния край. По друг начин Гошо Сапуна не би могъл да бъде част, огромна и незаменима, от явлението “Ботевград” в българския баскетбол. Завинаги.

Ярката звезда Георги Христов изгрява три години преди той да изведе Балкан до историческа шампионска титла на България. На Европейското първенство в Германия през 1971 година се изявява като модерен плеймейкър. Освен ювелирни пасове, ботевградчанинът показва и безпощадния си мерник. В седем мача вкарва средно по 19 точки, включват го в идеалната петорка на шампионата и е обявен за най-добър гард.

Две години по-късно Христов повтаря упражнението и на първенството в Испания. Отново е сред най-добрите за България и отново е включен в идеалния състав. Следващата година – 1974-та година, е историческа за Георги Христов и заради уникалния успех на националния отбор, който за първи и последен път печели медал от престижен форум. На турнира за Световната купа в Колумбия с лично поканени 8 отбора българите представляват Стария континент заедно с отбора на СССР. Третото място и отличната игра на нашите баскетболисти получават невиждано признание и много комплименти в световната преса. На този турнир блести тандемът Георги Христов – Атанас Голомеев. Двамата имат основна заслуга за успеха.

Ето и разказът на дългогодишния съдия Веселин Драганов за Георги Христов:

Съботна вечер в Ботевград в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век. Градът е пуст, но около зала „Балкан“ са се струпали стотици хора, отчаяно търсещи начин да влязат вътре, или поне да се докопат до място, близко до прозорците. Защото в самата зала, при капацитет от 800 места, вече има поне 1500 щастливци, включително по стълбищата и перилата. Причината е, че вътре има дерби мач на „Балкан“ с някой от софииските грандове – „Академик“, ЦСКА, “Левски Спартак“. А в цялата Ботевградска котловина – от Зелин до Скравена и от Врачеш до Трудовец се чува глух тътен с отчетливи мощни скандирания: „Бал-кан, Бал-кан“ и „Бе-ля-та, Бе-ля-та“. Че става въпрос за големия отбор на „Балкан“ от периода 1969-1976 г., носител на купата на България заа 1970 г. и шампион за 1974 г. е ясно. А кой е Белята?

Той е Георги Христов Христов – “Ботевградското баскетболно чудо“, роден на 14.10.1945 година в Ботевград.

С Балкан той е:

Шампион на България за 1974 г;

Носител на Купата за 1970 г.;

Сребърен и неколкократен бронзов медалист от първенствата на страната;

Многократен участник с достойно представяне на отбора в Европейските клубни турнири и победи над отбори, като шампионите на Франция – „Виши“, на Югославия – Задар, на Чехословакия – Славия (Прага), испанския Хувентуд Бадалона, Югопластика (Сплит).

С националния отбор на България той е:

– Участник на олимпийските игри в Мексико 1968 г. последно участие на България досега;

– Участник на 5 европейски първенства, като на първенството в Есен 1971 г. е четвърти най-добър реализатор със средно 18,9 точки и е посочен в символичния отбор на шампионата, а в Барселона е седми реализатор с 16,9 т. , като четвъртият е с 17,8 т.;

– Участник в турнира за световната купа в Колумбия през 1974, където България се класира на 3-то място, а Георги е сред звездите на турнира.

Редовно е включван в идеалните отбори на турнирите, в които е участвувал, и е признат от европейските спортни издания за един от най добрите атакуващи гардове в Европа, редом със Сергей Белов, Никола Плечаш, Франсиско Бускато, Ратомир Тврдич и др.

А сега, ВНИМАНИЕ! През 1973 г., Георги Христов е включен в сборния отбор на Европа за мачовете му със САЩ по случай 40 годишнината на ФИБА., Съотборници са му Крешимир Чосич, Никола Плечаш, Сергей и Александър Белови, Уейн Брабендер, Клифърд Луик, Отавио Флабореа….. Без коментар.

Той притежаваше въпреки скромния си ръст от 182 сантиметра уникални реализаторски качества – почти несменяем топ реализатор на националните първенства и турнирите за купата, в които е участвал;

– Безупречен изпълнител на наказателни удари – за цялата му активна кариера успеваемостта му вероятно е над 85%;

– Безкомпромисна игра в защита, включително и срещу центровете на противника, високи по 20 и повече сантиметра от него;

– Безпогрешен поглед върху играта, което му позволяваше да прави уникални асистенции; Невероятен отскок, бързина и демараж; Непримирим характер и желание за победа.

Другите за него:

– Атанас Голомеев (“Академик“ Сф), съотборник от националния отбор, в тандем с Георги, най-добър реализатор на две европейски първенства: „Когато със Сапуна бяхме на игрището, аз само трябваше да заема позиция под коша, той залепваше топката на ръката ми, натам беше лесно“.

– Пандо Пандов (“Академик“ Сф), съотборник от националния отбор: „Въпреки съперничеството ни на клубно ниво, с Гошо бяхме приятели, с него се чувствувах спокоен на игрището и извън него“.

– Христо Дойчинов (“Левски Спартак“), съотборник в „Балкан“ (65 – 68 г) и националния отбор: „Гошо беше звездата на нашето поколоние, превъзхождаше всички нас“.

– Ивайло Киров (ЦСКА): „За мен предстоящите мачовете с „Балкан“ бяха кошмар, защото минавах за най-добрия защитник в отбора и трябваше да играя срещу Георги“.

 Иван Колев, дългогодишен треньор на националния отбор: „Когато започвах да пиша състава на националния отбор, винаги започвах с Георги, само той беше безспорен“.

– Димитър Сахаников – Зуко (“Академик“ Сф): „Играл съм успешно срещу най-добрите гардове и крила в Европа, срещу Сапуна винаги ми е било много трудно“.

И още два факта:

– В първенството 1969-70 г. Георги е за пореден път реализатор №1 с 1007 точки в 32 мача/а може би и по-малко, защото, знаейки огнения му темперамент, няма начин да не е бил наказан в някой мач. Това прави средно 31,5 т.на мач, във времена, когато зоната за 3 точки не съществуваше;

– На европейското първенство в Барселона 1973 г., Георги има между 12 и 20 точки, средно 16,9 т. на мач. Знае се (няма официална статистика), че поне 2/3 от точките на Атанас Голомеев, реализатор №1 на първенството, със средно 21,7 т., както и на повечето им съотборници, са след подавания на Георги, минимум 10 асистенции на мач. Това означава 7 дабъл-дабъла, т.е. във всеки мач.

Накрая обръщам внимание, че кариерата на Георги Христов се развива в години, когато българският баскетбол е на челни позиции в Европа и когато клубовете ни по правило достигаха поне до 8-те най добри отбора в Евротурнирите. В тези години националният ни отбор се бореше за място в четворката на Европа,а класиране извън шестицата се смяташе за неуспех.

За финал: По информация от италианския печат, на олимпиадата в Мексико 1968 г., по поръчка на новоназначения треньор на „Инис“ Варезе, бъдещият член на залата на славата на ФИБА, Професора Александър Николич, скаутите търсят за отбора атакуващ гард. Наблюдават се основно двама играчи: звездата на турнира, мексиканеца Мануел Рага и…… Георги Христов, явно забелязан от Николич на предишното Европейско първенство. С мотива, че Георги е твърде млад, а и е с произход отвъд желязната завеса, е предпочетен Рага, който се превръща в мегазвезда на Европейския баскетбол, а „Инис“ с него в състава си печели 3 купи на европейските шампиони и безброй други трофей. Летящия мекиканец Рага е известен и с това, че е първият неамериканец в историята, включен в драфта на НБА, а по ирония на съдбата, в цялата си кариера се е състезавал само с номер 15….

Какво нещо е съдбата и как един миг и едно решение може да я променят коренно! Ако Георги беше станал играч на „Инис“ (и невъзвращенец), днес вероятно той щеше да е кротък милионер, живеещ спокойно в Италия, САЩ, или Швейцария (както неговия съперник Мануел Рага) и малцина щяха да си спомнят, че някога е имало едно талантливо момче от Ботевград, което е избягало и направило запомняща се кариера на Запад.

НО! Щеше ли в продължение на много години ботевградската зала да е препълнена, а в цялата ботевградска котловина да звучат скандиранията „Бал-кан“ и „Бе-ля-та“? И баскетболът в Ботевград да е религия?