100 КИЛА ПРЕДСТАВЯ КНИГАТА СИ „СВОБОДЕН“

ЖИВОТЪТ НА ЕДИН РАПЪР В БЪЛГАРИЯ

Poster 100Kila 33x47cm - 100 КИЛА ПРЕДСТАВЯ КНИГАТА СИ „СВОБОДЕН“Макар и далеч от люлката на световната хип-хоп култура, и в България имаме рапър, който е близък до автентичните ѝ идеи и той се казва 100 Кила.

Аз не съм тръгнал от дъното. Когато тръгвах, се молех за стълба, за да видя какво е на дъното“, споделя 100 Кила в биографичната си книга „Свободен“. Но точно битката за оцеляване е изградила характера му. А талантът му е причината величие като Рик Рос да запише песен с него.

Трогателни и скандални истории са разказани с едно и също чувство за хумор, както само един силен човек може да разказва преживелиците си. Спомените на 100 Кила за славните години на „Гумени глави“ и RnB Records се допълват от разкази на емблеми като Вальо Кита, Оги Дог и DJ Marti G. Откъде е тръгнал и как е стигна дотук – животът на един рапър в България може да е много забавен и много поучителен. Защото, както обича да казва Килата, „Това, че нямаш, не означава, че не можеш да бъдеш.“

Елате на 4 декември в мол „Парадайс“, за да получите автограф от автора на книгата „Свободен“ – 100 Кила. Ще бъде забавно с песните му, не пропускайте шоуто от 18:00 часа на Водната сцена – ниво 0. Ще има и снимка с всеки желаещ!

Специално за 359, откъс от книгата “Свободен”:

Откъс от книгата „Свободен“ на 100 Кила, издание на Catch a Story

ЧЕТИРИ ДНИ НЕ СПАХМЕ СЛЕД ЗАПИСА С RICK ROSS

Продължавах да работя, грабвах публиката, правех хит след хит. И един ден от „359 хип-хоп“ ми казаха, че през юни 2013 година ще правят фестивал, гост ще е Rick Ross. Тогава направо полудях. Помолих Мария Бонева да ми помогне да стигна до него и тя влезе в идеята с цялото си сърце.

Започна подготовката. Разбрах в кой хотел и в кой апартамент ще бъде настанен Рик Рос и наех съседния на неговия апартамент. Там сглобих малко звукозаписно студио. Обадих се на приятеля си от Слънчев бряг и го помолих да ми услужи с няколко хиляди долара, десетки хиляди всъщност. След 6 часа парите бяха при мен, кеш, чисто нови 100-доларови банкноти.

Фестивалът беше тридневен и Рик Рос трябваше да пее в първата вечер. Обаче предния ден „Маями Хийт“, взима купата на НБА. И ние гледаме в интернет как Рик Рос е на мача, пръска шампанско и се кефи яко. Викаме си: „Тоя човек е абсурд да дойде бе! Вижте снимките!“ С Лил Уейн са се наквасили като козички в съблекалнята на Хийт и ние се чудим: или този човек има двойник, или не пътува към България.

Така и се случи – Рик Рос не дойде за обявения концерт, защото закъснял за полета. Обаче успял да хване самолет за Швейцария, нали все е в Европа. Имаше български бизнесмени, които бяха много гъвкави и помогнаха Розетката да долети от Швейцария с частен самолет, но за втория ден на фестивала.

Отидохме да го посрещнем на летището заедно с Мария Бонева, шефката на „359 хип-хоп“, и екипа ѝ. Стана комична ситуация там, защото аз бях облечен целият във Versace, ама и хората на Розетката бяха целите във Versace. И охраната на летището се обърка и си помисли, че аз съм с тях. И по едно време, докато ни говореха на английски, единият от охраната се обърна към мен:

  • А, 100 Кила, ти ли си? Чакай, че не те познах.

В същия този момент мениджърът им погледна Мария Бонева и я попита:

  • Кой е този, не го видях да идва с тях?

  • Той не е с тях, той е от нашите – каза Мария.

  • Чакай, той прилича много на тях! – пак се учуди мениджърът.

Качих хората на Рик Рос в джипа ми, за да ги закарам в хотела. Докато пътувахме, отворих жабката на колата и показах, че имам няколко пачки с долари. Дадох им диска на 100 Кила и ги помолих да попитат мистър Rick Ross дали няма да направи ремикс на някоя песен от албума ми. Казах, че за това имам еди-колко си долара кеш. Те бяха супер учудени, не можеха да се ориентират какво се случва.

Мина концертът, Рик Рос излезе на сцената, загърнат с българското знаме, което му бях подарил, беше невероятно едночасово избухване. В полунощ той ме извика в стаята си и ме попита за парите. Аз му ги оставих, заедно с албума. Зададе ми въпрос:

  • Къде ще го запишем?

  • Направил съм студио в съседната стая – отговорих.

  • Моля? – възкликнаха едновременно с мениджъра.

Влязохме в съседната стая и онемяха. Рик Рос стоеше безмълвен, с питащ поглед, отправен към мениджъра. И му казва:

  • Те са направили студио в стаята.

И двамата бяха супер възбудени. А аз имах подарък за тях първокачествена, страшна цаца* (цаца – нещата, които не бива да се споменават – бел. ред.). Когато я помириса, на Розетката му се скъса ластикът на чорапите. И ме гледаше въпросително. Попита ме дали имам blond, това е специална хартийка, която те използват. Помолих да ми дадат малко време, за да донеса.

Отивам аз до магазина, където има цял щанд с blond-ове. Спирам кадилака, продавачът, целият избухнал, ме пита:

  • Кила, какво искаш?

  • Ей тези, всичките – казвам.

  • Какво ще ги правиш?

  • Ще ги дам на Рик Рос.

Човекът смъкна щанда, всичко каквото имаше, и ми го даде, като отказа да вземе пари от мен.

Влизам в хотела и давам целия щанд на Рик Рос. И той не може да повярва.

Тогава ме прегърна и ми каза някакви много готини неща, защото се беше притеснил кой съм аз и защо имам толкова и толкова долара в полунощ, когато банките не работят. И как така му правя студио в съседната стая. Обади се на 3-4 места и му потвърдиха, че ако някой може да намери толкова и толкова долара в полунощ, то това съм аз и няма нужда да се притеснява. И че аз съм най-якият рапър. И тогава Рик Рос ми каза:

  • Хората в България много те обичат и те уважават. Продължавай да си вършиш нещата!

И тогава аз се насрах от кеф.

Рик Рос ме помоли да заведа момчетата от екипа му на дискотека и да им намеря гаджета. Беше супер лесно: просто отидох при диджея и казах на микрофона:

  • Момчетата на Рик Рос си търсят гаджета. Момичета, заповядайте!

И цялата дискотека се изсипа при тях. Никой не смяташе, че ще действам толкова директно.

Върнахме се в хотела към 2:30. Там ни чакаше Рик Рос. Беше избрал песен – Babuli Jabulah, беше си написал куплета и готов да записваме. Записвахме до 4:30 часа.

В 5 часа сутринта стоим и гледаме Пловдив от прозореца, аз и Рик Рос. И аз му обяснявам, че това е най-красивият град на България. И въпреки че съм сигурен, че е виждал много красиви места, тук е уникално. Той остана силно впечатлен. Прекарахме 48 часа заедно, обикаляхме из Пловдив.

Този велик рапър не направи жеста си към мен заради парите, тези банкноти, ако бяхме в Щатите, можеше само да ги използва за салфетки и да си замине. Защото мениджърът, само за да разговаря с мен, щеше да ми вземе два пъти по толкова. Още три пъти по толкова, за да влезе в студио тази мега рап звезда, и още четири пъти по толкова, за да ги заснема, и още половин милион към някоя мениджърска програма, за да се случи това. Не са парите. Всеки има пари. Има много по-богати от мен, много по-талантливи от мен, много по-умни от мен. Просто магията ми, присъствието ми, отношението ми впечатлиха Рик Рос. Аз бях като пчеличка, можех да му прочета мислите в движение и да ги реализирам, малко преди вратата на асансьора да се отвори. Мисли от всякакво естество. Благодаря за шанса да запиша с Рик Рос! Единствената причина това да се случи беше, че той ме припозна като някой от тях, лицата от улицата, достатъчно близък, че да запише парче с него. С този жест той остави отпечатък от своето минало, настояще и бъдеще, от своето величие.

После с Виктор Добрев не спахме около 4 дни от вълнение какво ни се случи. Стояхме и се гледахме вечерно време в очите. Без да говорим. Не искахме да се накъкаме, беше ни достатъчно това, което изпитваме. Виктор Добрев взе много смело решение преди пристигането на Рик Рос – сложи една go pro камера, която записа цялата ни среща в хотела. Което беше уникално за спомена ни с него. После вкарахме кадри в промото за клипа, че ще излезе, и как Рик Рос рапира.

И тогава ни се случи нещо много интересно: цяла България казваше, че ние лъжем за това парче. И така три години, защото ние го пуснахме чак след три години. Дори имаше един в Instagram, който ми беше обещал, че ще ми целуне краката, ако е истина, че имам песен с Рик Рос. След като издадох парчето, потърсих профила му, защото исках да видя как ще целуне краката ми. Това беше готино, той го предложи. Но той се покри. Той беше малко комплексирано момче, мисля че и от града ми, и за него разбрах, че това му било като хомосексуален фетиш – искал да целува мъжки крака. Но от притеснение, че може да ме хареса и да ме преследва после, човекът отказа среща. Но го помня този случай.

През тези три години си правех плановете без тази песен, защото знаех, че ще е супер удар. Имах търпението да изчакам, Рик Рос замина за САЩ, а аз започнах да снимам клипа на песента. А когато става дума за САЩ и бизнеса там, нещата не се случват както тука. Първо трябваше да събера една огромна за мен сума. После започнахме комуникацията със сестрата на Рик Рос и стигнахме чак до края, т.е. до заснемането на клипа. Това беше невероятно. Но БГ фенът като че ли малко се уплаши и ми завидя. И това парче направи най-малко гледания от всичките ми парчета. Хората се уплашиха, защото си казаха: „Ами той, Килата, е говорел истината, че го има това нещо!“

Щеше да има повече успех, ако беше лъжа. Повече хора говореха за тази песен, когато мислеха, че е лъжа. А когато се оказа истина, не гледаха клипа, за да не направят някоя и друга импресия в повече и така да ме подкрепят в това ми начинание. Много тъпо ми стана!

НАЧЕСАХ СИ ЕГОТО

В проекта Babuli Jabulah с Rick Ross бяха намесени страшно много хора. На първо място съм благодарен на Мария Бонева, която го доведе в България. Защото, ако бяхме в САЩ, тази песен изобщо нямаше да стане, все пак говорим за рапъра, който е номиниран 7 пъти за „Грами“. Любов и целувки за цялото ѝ семейство, защото през годините успях да се запозная почти с всички, дори без да знам, както стана със Стефо Бекъмчето, най-добър приятел на Деян Златанов от Велико Търново, който също ѝ е роднина. Без Мария Rick Ross нямаше да дойде в България и да запише със 100 Кила, а в живота си съм направил всичко, за да стана 100 Кила и да имам работа, с която да се занимавам вече 15 години. Мария Бонева беше моят паспорт към него, тя допусна да се случи всичко и декларира, че съм чист човек, който има заложби, и съм откровен във възможностите ми като рапър. Благодаря и на приятеля ми, който избухна и ми даде толкова голям заем, когато не можех да извадя парите ей така. Върнах си всичко, както си трябва, аз не мога да предам такова уважение и доверие. Пък и един ден, ако Puff Daddy дойде, трябва да знам, че и за него имам откъде да взема пари.

После, благодаря на самия Рик Рос. Защото това беше проект само за егото ми и той направи услуга на егото ми. Слабите гледания на клипа ми помогнаха да осъзная, че съм работил изцяло за егото си. Тогава разбрах, че няма да избия разходите. Но за мен по-голяма награда от това, че пея с Рик Рос, няма.

Все пак обаче погледнах на случилото се и от неговата бизнес страна. И си казах: „Бая пари наляхме! Това е един апартамент в София или една къща във Варна! Майка ми още няма къща… Ама стига съм я използвал за оправдание, на мен ми трябва къща!“

След тази песен спрях да си угаждам на егото, начесах си го. Това начесване ми струваше огромна сума и осъзнах, че ако продължавам да го чеша, бая чесане ще падне. И си викам: „Вече ще се придвижвам с колело, ще си търся дрехи във втората употреба и няма да съм толкова суетен.“

ПАНАСОНИКА: 100 КИЛА Е ВЪПЛЪЩЕНИЕ НА ИДЕЯТА ЗА АВТЕНТИЧНИЯ ХИП-ХОП АРТИСТ

Песента с Рик Рос е голям успех, защото той не е някаква увяхнала звезда, от тези, дето сега идват в България за жалки хонорари, а са имали пик преди 30 години. Рик Рос е едно от най-горещите имена в хип-хопа, той изскочи през 2006 година и до ден днешен е от основните играчи. Така че Килата се доказа с тази колаборация, макар че българската публика не я оцени достатъчно, не дадоха подкрепа, това си е българска черта. Аз съм живял в Америка, там и най-големият смотльо да си, ще ти ударят едно рамо. Аз лично му се чудя на ентусиазма на Килата, как продължава толкова години да работи в тази посока и да твори. Хората според мен не могат да оценят усилието, което той прави, за да развива хип-хопа. Няма подкрепа у нас за тези творци, на Запад помагат, докато в България дори се създават пречки.

За последните 10-11 години той си е trendsetter (лидер в тенденциите – бел. ред). Най-отговорно завявам, че господин 100 Кила отвори вратите на клубовете за хип-хопа, до 2005 -2006 година масово се слушаше електронна музика и попфолк. А той, чрез диджеинга, който практикуваше по нощните клубове, направи хип-хопа разпознаваем и търсен от по-широка аудитория. Благодарение на него сегашните изпълнители се ползват с успех, имат поле за изява и възможност за добри хонорари.

100 Кила е въплъщение на идеята за автентичния хип-хоп артист. Той е от малцинството, израснал е в бедност, борил се е за оцеляване, постигнал е успехи и постоянно ги надгражда. Кариерата му повтаря етапите, през които е преминал световният хип-хоп – тази музика се заражда от диджеинга и емсиинга, от възгласите на MC-тата, с които подканват публиката да се забавлява. Килата е DJ и MC, правил го е и го прави блестящо и до днес. Историята на световния хип-хоп преминава през няколко етапа, в началото това е музика за сплотяване, за танцуване и забавления, наричат я Старата школа. И Килата започва с такива песни. После идва Златният век, текстовете стават осмиващи, поднасят се с поучителна жестикулация. Килата е преминал през това. И идва Gangsta рапът, който превръща в централна тема употребата на марихуана и алкохол… Социалните теми са в основата на рапа – Килата прави „Кради, кради“, колаборацията с Бат Венци, Goodslav и Буч, и това е една от песните, които го пратиха в друго измерение.

Килата е типичен представител на хип-хоп културата, която включва улична мода, улично познание, уличен език, предприемачество, подкрепящо уличния начин на живот. Преминал е и през войната на Изтока и Запада, колкото и условна да беше тя в България. Олицетворявал е и Bling Bling ерата, носил е вериги, бижута, и е демонстрирал материален просперитет, за хип-хоп лайфстайла това е нещо основно и в наши дни.

Но най-важното е, че и той като много световни звезди преживя един момент на обръщане към себе си, на преосмисляне на отговорностите си към публиката, към младите. Направи патриотичната „100 гайди“, с която хората изразяват гордостта си, че са българи. Направи социалната „Няма такава жена“, в която постави на дневен ред темата за предразсъдъците в обществото. Разбира се, прави най-вече песни за купона, защото това е основната му задача – да кара хората да се забавляват и да се чувстват добре. Повечето от хип-хоп артистите в световен мащаб в наши дни са се дистанцирали от агресията, сега се правят песни за хубавия живот и за радостта от него. И Килата отново е в крак. Той се развива постоянно и някои от идеите му наистина са изпреварили времето с години. Артистът 100 Кила се е развил до такава степен, че не се влияе от световния тренд (имам предвид новия flow). Той се е изградил дотам, че стилът му да е „100 Кила”.

Много хип-хоп артисти, особено в Америка, днес се опитват да си откраднат такъв имидж. А Килата си го има от ден първи и го поддържа до днес, без дори да го търси, той му е органично присъщ. Затова смятам, че когато говорим за български хип-хоп, е съвсем естествено на първо място да поставим 100 Кила.